3.09.2007 г., 15:50

Пъзел

1.1K 0 31
 

Дали беше любов? - Още устните пари -

кубче лед и сълза - в чаша, пълна догоре.

Предозирах в сърцето си три катинара:

изтрезняла вина няма как да повторим.


Пъзел сложен, с контури отворени рани, 

на везни във болящите длани подреждам:

слагам теб срещу моите трудни признания,

срещу себе си - твоите крехки надежди...


Друг ще бъде богат със среброто в косите ми.

... сложих зрънце от лятото в празните шепи:

да посееш там,  дето поникват мечтите ти,

да отгледаш (за друга) най-нежното цвете...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...