3 sept 2007, 15:50

Пъзел

  Poesía
1.1K 0 31
 

Дали беше любов? - Още устните пари -

кубче лед и сълза - в чаша, пълна догоре.

Предозирах в сърцето си три катинара:

изтрезняла вина няма как да повторим.


Пъзел сложен, с контури отворени рани, 

на везни във болящите длани подреждам:

слагам теб срещу моите трудни признания,

срещу себе си - твоите крехки надежди...


Друг ще бъде богат със среброто в косите ми.

... сложих зрънце от лятото в празните шепи:

да посееш там,  дето поникват мечтите ти,

да отгледаш (за друга) най-нежното цвете...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....