Дали беше любов? - Още устните пари -
кубче лед и сълза - в чаша, пълна догоре.
Предозирах в сърцето си три катинара:
изтрезняла вина няма как да повторим.
Пъзел сложен, с контури отворени рани,
на везни във болящите длани подреждам:
слагам теб срещу моите трудни признания,
срещу себе си - твоите крехки надежди...
Друг ще бъде богат със среброто в косите ми.
... сложих зрънце от лятото в празните шепи:
да посееш там, дето поникват мечтите ти,
да отгледаш (за друга) най-нежното цвете...
© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados