25.02.2010 г., 21:57

Работен ден

2K 0 4

      Работен ден

 

Какво очаквам днес

с раждането на деня?

Въпреки сънливия унес,

навиците не ще изменя.

 

Пийвам чайчето с мед

или кафенцето с мляко,

избистрям сънен поглед

и тъжна съм по-малко.

 

Закуска и обяд, и вечеря,

приготвям и мериенда.

Бързам, дори треперя,

цепя двойната секунда.

 

Като момата от Сливи за смет

мога да извадя и  добър късмет.

Волята, с душата ми юнашка,

се превръща в Мара Пепеляшка.

 

Справям се чудесно. Зная.

Но все не вижда му се края.

За какво ли ще намери,

сеньорита днес да се начумери?

 

Тъй е всеки Божий ден -

така животът ми е отреден.

Печеля евро в тази криза,

но всичко през носа ми излиза.

 

Няма радост, няма и любов

в емигрантския живот суров.

Надеждата - голяма, светла,

че за тук не съм се обрекла.

 

С куфар, чанта и билет

политам с първия самолет.

И ще свърши туй тегло,

но... в България по-лошо било.

 

... Затова, Бужке, ти поспри!

Испански учи и говори..!

 

_______________________

 

мериенда - следобедна закуска (исп.)

 

         

        

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидарка Божинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви Крис,Дарина,Ивон,Ангел и Петя за съчувствието,за моралната подкрепа и че харесвате стиховете ми.Аз съм начинаещ автор ,точно от 1 година и всичките ми творби са емигрантски и тъжни.Още веднъж Благодаря.
  • Много силен и докосващ сърцето стих!
    Много жестоко и много тъжно е, че шепа алчни хора
    обрекоха на голямо страдание българите и ги принудиха да
    търсят спасение извън пределите на Родината си!
    Много силен стих с актуално послание!
    Поздрави за талантливата поетеса!
    БЪДИ!
  • Ох, горкичката! Трай, че няма колай!
  • Браво, Бобиииииии!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...