670301 (Павлина Гатева)
1387 361
3.11.2012 г., 11:05 ч.  

Рафтинг 

  Поезия » Друга
501 0 3

Тази нощ в полунощ,
не, не бе полунощ;
а по-скоро - преди да заспя,
Събирачът на грешници
ме посети.
Каза: "Хайде, събирам сърца."

 

И безропотно аз
му го дадох, без звук
и напъхах го в черна торба.
Той го метна на гръб
и откара го. Друг
после върна ми го
на сутринта.

 

Заразпитвах
аз мойто сърце: "Но къде
цяла нощ си препускал, кажи?
От какво - разранен,
от какво - насинен
ти се връщаш при мен
да боли?"

 

"Бях с другари добри" -
каза мойто сърце. -
"Натоварват ни в лодка с весла
и ни пускат сами
по отвесни скали
и по пенеста буйна вода.

 

Остри камъни, кал
и трески от печал,
а пък ний се премятаме с вик.
Изтощени от страх,
мокри, слаби от глад,
сам не зная как се свестих!

 

И напъха ни пак
в своя черен найлон
Събирачът на грешни сърца.
И ни върна при вас
да ви мъчим без глас
пак, до гдето се спусне нощта."

© Павлина Гатева Всички права запазени

Публикувано във:

 

© Електронно списание ЛИТЕРАТУРЕН СВЯТ, 2008 – 2018,  БРОЙ 110 ОКТОМВРИ 2018

 

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Събирачът на грешни сърца... остри камъни, кал и трески от печал... да ви мъчим без глас... до гдето се спусне нощта. Макар и рядко, необходим рафтинг! Поздравления!
  • хареса ми
  • Колко екстремности си причиняваме сами...но колко ли бихме били живи без тях? А да, безгрешните...хайде,да хвърлят камъните! и?
    Харесах! Много!
Предложения
: ??:??