Раждане на Добротата
Раждане на Добротата
Един позастаряващ редник....
в огромната пехота на Всемира!
Дългът все още ме обсебва,
а границите – в тъмното събирам.
Манерката ехти от жажда!
Сред грохота на стъпките се тътря –
с продрана съвест,с цел по-важна –
да пазя вдъхновението скъпо!
В парцалче злободневни мисли
съм скътал няколко трохи за рими.
От дребни свади щом ми писне,
душата с тях ще оцелее – силна!
На другите, ако поискат,
бих месил думите – за хляб по-хубав.
Мая – любов в сърцето стискам,
а под шинела ми – перо за букви!
Не зная как ще ме прострелят –
дали на сън или в неравна битка.
– Роди ли се Доброто, редник? –
навярно Бог посмъртно ще ме пита.,,
Бих искал да съм жив свидетел
на идването на такава слава.
Вървя към нея – в кръв и пепел...,
а хилядите като мен – я раждат!
17.12.2017. Маргарита Петрова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Петрова Всички права запазени
