Рамо до рамо
Ти ме познаваш най-добре.
По-добре от самата мен.
И помисля ли нещо, аз го чувствам и в теб.
Само с поглед разбираш ме.
Денем чувам те тайно аз.
Нощем виждам те във съня.
Докога ще мълчим? Докога ще боли?
И защо ли сме пак сами?
Искам рамо до рамо само с теб да вървя.
А си толкоз далече ти от мен сега.
И щом мракът настъпи, аз си лягам сама.
Ако знаеш как плача в празна постеля...
Но убива ме най-много
да не чуя някой ден "Сбогом".
Нищо друго не говори.
Само гледай ме и мълчи.
Че отворим ли устни, лице във лице,
знам, ще кажем "Обичам те".
P.S.Посветено на Николай!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Георгиева Всички права запазени
