Ти ме познаваш най-добре.

По-добре от самата мен.

И помисля ли нещо, аз го чувствам и в теб.

Само с поглед разбираш ме.

Денем чувам те тайно аз.

Нощем виждам те във съня.

Докога ще мълчим? Докога ще боли?

И защо ли сме пак сами?

Искам рамо до рамо само с теб да вървя.

А си толкоз далече ти от мен сега.

И щом мракът настъпи, аз си лягам сама.

Ако знаеш как плача в празна постеля...

Но убива ме най-много

да не чуя някой ден "Сбогом".

Нищо друго не говори.

Само гледай ме и мълчи.

Че отворим ли устни, лице във лице,

знам, ще кажем "Обичам те".

P.S.Посветено на Николай!