Рамо до рамо
Ти ме познаваш най-добре.
По-добре от самата мен.
И помисля ли нещо, аз го чувствам и в теб.
Само с поглед разбираш ме.
Денем чувам те тайно аз.
Нощем виждам те във съня.
Докога ще мълчим? Докога ще боли?
И защо ли сме пак сами?
Искам рамо до рамо само с теб да вървя.
А си толкоз далече ти от мен сега.
И щом мракът настъпи, аз си лягам сама.
Ако знаеш как плача в празна постеля...
Но убива ме най-много
да не чуя някой ден "Сбогом".
Нищо друго не говори.
Само гледай ме и мълчи.
Че отворим ли устни, лице във лице,
знам, ще кажем "Обичам те".
P.S.Посветено на Николай!
© Гергана Георгиева All rights reserved.
