Ти ме познаваш най-добре.
По-добре от самата мен.
И помисля ли нещо, аз го чувствам и в теб.
Само с поглед разбираш ме.
Денем чувам те тайно аз.
Нощем виждам те във съня.
Докога ще мълчим? Докога ще боли?
И защо ли сме пак сами?
Искам рамо до рамо само с теб да вървя.
А си толкоз далече ти от мен сега.
И щом мракът настъпи, аз си лягам сама.
Ако знаеш как плача в празна постеля... ...