vasisid (Василена Костова)
87 301
30.06.2007 г., 10:38 ч.

РАНА 

  Поезия
663 1 7
Гнездо от ветрове ти свих.
От нишки слънчеви и звездни
оплетох мост. С лазура тих,
понесох те над мойте бездни.

А ти пристигаше в съня ми тихо.
Под шепота на стъпките ти пак
очите ми жаравата откриха,
душата припка в нестинарски бяг.

Внезапно стряскаха ме стъпки плахи,
преминали случайно покрай мен.
А устните ни, чакали до бяло,
затваряха душите ни във плен.

Нозете ми, снагата ми, ръцете
горяха, сякаш любех първи път.
И нещо ме прободе с нож в сърцето.
Нощта изтри звезда, изгрявяща на път.

Видях прекършения гръб на тишината.
Зората страстно бълваше мъгли.
Защо в сърцето ми остава болката,
а нямам жива рана... да кърви.

© Василена Костова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??