РАНА
Гнездо от ветрове ти свих.
От нишки слънчеви и звездни
оплетох мост. С лазура тих,
понесох те над мойте бездни.
А ти пристигаше в съня ми тихо.
Под шепота на стъпките ти пак
очите ми жаравата откриха,
душата припка в нестинарски бяг.
Внезапно стряскаха ме стъпки плахи,
преминали случайно покрай мен.
А устните ни, чакали до бяло,
затваряха душите ни във плен.
Нозете ми, снагата ми, ръцете
горяха, сякаш любех първи път.
И нещо ме прободе с нож в сърцето.
Нощта изтри звезда, изгрявяща на път.
Видях прекършения гръб на тишината.
Зората страстно бълваше мъгли.
Защо в сърцето ми остава болката,
а нямам жива рана... да кърви.
От нишки слънчеви и звездни
оплетох мост. С лазура тих,
понесох те над мойте бездни.
А ти пристигаше в съня ми тихо.
Под шепота на стъпките ти пак
очите ми жаравата откриха,
душата припка в нестинарски бяг.
Внезапно стряскаха ме стъпки плахи,
преминали случайно покрай мен.
А устните ни, чакали до бяло,
затваряха душите ни във плен.
Нозете ми, снагата ми, ръцете
горяха, сякаш любех първи път.
И нещо ме прободе с нож в сърцето.
Нощта изтри звезда, изгрявяща на път.
Видях прекършения гръб на тишината.
Зората страстно бълваше мъгли.
Защо в сърцето ми остава болката,
а нямам жива рана... да кърви.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Костова Всички права запазени
