vasisid (Василена Костова)
87 301
30 jun 2007, 10:38

РАНА 

  Poesía
661 1 7
Гнездо от ветрове ти свих.
От нишки слънчеви и звездни
оплетох мост. С лазура тих,
понесох те над мойте бездни.

А ти пристигаше в съня ми тихо.
Под шепота на стъпките ти пак
очите ми жаравата откриха,
душата припка в нестинарски бяг.

Внезапно стряскаха ме стъпки плахи,
преминали случайно покрай мен.
А устните ни, чакали до бяло,
затваряха душите ни във плен.

Нозете ми, снагата ми, ръцете
горяха, сякаш любех първи път.
И нещо ме прободе с нож в сърцето.
Нощта изтри звезда, изгрявяща на път.

Видях прекършения гръб на тишината.
Зората страстно бълваше мъгли.
Защо в сърцето ми остава болката,
а нямам жива рана... да кърви.

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??