11.03.2007 г., 9:39 ч.

Ранена 

  Поезия
739 0 11

Ранена съм...
Душата ми ридае,
по пътя на сансара
безпаметно блуждае,
но любиш ме такава - 
прекършена и слаба.
От бури повалена
съм ледено студена.
А нежната ти ласка
към нов живот ме тласка
и пия зажадняла,
до болка премаляла
в чертога ти човечен,
показващ пътя вечен.
И с поглед към зората
открила ведрината,
чрез тебе се прераждам
и в душата ти се вграждам...

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??