Ранена
Ранена съм...
Душата ми ридае,
по пътя на сансара
безпаметно блуждае,
но любиш ме такава -
прекършена и слаба.
От бури повалена
съм ледено студена.
А нежната ти ласка
към нов живот ме тласка
и пия зажадняла,
до болка премаляла
в чертога ти човечен,
показващ пътя вечен.
И с поглед към зората
открила ведрината,
чрез тебе се прераждам
и в душата ти се вграждам...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Петрова Todos los derechos reservados
