Една жена застана между нас,
сега тя имаше над тебe власт.
Безсмислена бе моята любов,
а ти за нея на всичко бе готов.


Обичаш ли я?  Това не зная,
но аз със теб не си играя
на чувства, нежност
и любов безкрайна.


Сърцето ми е доста наранено
и новата ми рана дълго ще кърви.
Какъв ли спомен хубав ще остане?
Щом като сълзи напират в поите очи.


Сълзите дълго ще напират в моите очи,
сърцето ми и то ще потъжи,
и болката, която ти ми причини -
ще ме боли, боли, боли.


Ще скътам нейде своята тъга,
а заедно със нея и любовта.
Защо изобщо тази дума съществува?
Защо човешките сърца вълнува?


Защо все аз ще трябва да тъжа,
защо все моята душа да страда?
На мен не ми е нужна твоята лъжа,
на мен ми трябва обич да ме сгрява.

  1990г.