18.05.2017 г., 0:45

Рани – "Южен парк"

1.1K 1 3

 

Отскоро прегръщам Южния парк.
Причината е жена с обаяние.
Загубих представа за стил и за мярка.
Не познавам и разстоянията.
- Обикновено отивам пеша –
връщам се загубил съзнание…

Свършват се бързо нашите нощи.
Почти веднага е съмнало.
Моя потребност си още от снощи,
намирам те неочаквано млада.
-На Фабиан чувам Маладе…  

Бъди на улицата както искаш,
но вкъщи искам да си с деколте.
С другите бъди каквато щеш,
с мен искам да си острие!
Но меко, да болиш по-малко,
и да опиташ с мен да си във тон!
Оркестъра да дирижираш с палка
и аз да съм ти камертон.

Преди да се събудиш, тихо влизам,
отвивам топлото ти рамо.
Целувам го и го завивам,
излизам тихо да не те събудя.
- Събуждам се и аз!

Опасно е да пишеш стих,
особено ако в римата си вплел жена!
Ще го чете ли затаила дъх?
Богата жетва ли ще жънеш,
по-сам ли ще си в есента? 

Сърцето ми е твое – забележи,                                                         разболявай го и го лекувай!                                                              Със сто байпаса го въоръжи!
Вълнувай го – нека да лудува.
-Пази го като твое – нищо че е мое!

Искам ти сърцето след разходките,
гърдите, деколтето, рамената.
Искам ти и ходилата и походката,
венериния хълм, бедрата…
и чувствата ти искам и усмивката,
и състоянието ти и настроението!
– Аз също ще ти дам  доверие!

Бъди лекомислена, леко порочна.
Омайвай ме с бюст и зърна…
Подлудявай ме. Искай ме. Показвай ми.
Плискай ме. Танцувай върху жарта.
Очаровай ме, прави ме различен.
Ще ти пришия крила.
Изкушавай ме. Посещавай ме лично.
Пакетче лято ти пращам – без правила.
- Бъди лекомислена…

Не си лишавай тялото от мен.
Не го наказвай, дай му топлина.
Обичай го. Щади го. Дай му тен.
Показвай ми го. Пращай го при мен.
Ухажвай го. Пали го. Позволи ми,
да му се радвам всеки ден и час.
Да му обхождам с пръсти петолинието,
да го усещам в менe ежечасно.
– Искам да те урочасам.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Ненков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...