Ранно утро
Нощта ми рано се нацепи.
Зад цепките зора наднича.
Пътуват облаците слепи
и чуват ранна песен птича.
Росата мокри ми краката
и сещам утринна прохлада.
Мъгла се вие по реката
и чака слънчевата клада.
Така живота се възбужда
между земята и небето.
И всяко стръкче се събужда
с гласчето мило на детето.
И босо слънцето изгрява-
целува то и небосвода.
Душицата ми рано сгрява
и тръгва ден по път на сгода.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
