Докато навън сега

Всичко прогизва от дъжда

Лежа като ранен

С пронизана душа

И спомням си твърде много

От провалите и болките на младостта

Когато сам ранявах

Всичките жени решили да бъдат с мен

Ранявах, не знаейки на тази болка пълния размер

Ранявах, за да си подхранвам гордостта

Ранявах, на първата несподелена любов за да отмъстя

Ранявах, за да отстоявам егото си, без сам да имах любовта

Ранявах, за да не влезе друг във моята душа...

Ранявах пръв, за да не бъда отново наранен...

Или ранявах, само за да отмъстя...

Обещах си този път

Да няма нищо общо със това...

А сега...

Дъждът навън напомня ми за всичко предишно неизживяно

А крясъкът на птиците - за тази болка

Хладът напомня ми за каменната самота

А в главата ми е на лента всичко най-желано

Но несбъднато, започнато, но непровървяно

Последната любов...

Изпълва ме все още...

И това разкъсва на парченца мойте кости

Бе тя като мълния раздираща небето

Със заря от светлина

Със ураганна сила

И ударна вълна разтърсваща сърцето

Така завърши също тя

Със много силен тътен

И многократно повтарящо се ехо

И още не мога да повярвам, че я няма вече

Защото още я търсят душата ми, ръцете...

След толкова любов и нежност, драми и обещания предвзети

Не вярвах да завърши всичко толкоз лесно

Опустошено ми е

И проклето

Не, не мога да простя,

След като намерих всичко твърде ценно

Как намерих си крила

Намерих вдъхновение за поезия, и музика, и нежност

А сега не знам къде ли да се дяна

Душата ми превърна се във жива рана...

А сърцето ми все още изцяло е заето...

И така...

Сега... отново усещам там прогизването на дъжда

Очаквайки и стенейки със тяло опожарено

Кой открадна ми небето?

Раздиран и разкъсван от разбитите желания

Неможейки да върна нищо взето

Нито да опиша колко поезия, необятност, светлина

Вложих с най-безстрашната надежда и мечта

Както никога не ще повярвам на близък във смъртта

И все още досега не знам...

Дали отново бил съм във лъжа

В обятията на отровен двойник на любовта

И кога

  Кога

    Кога

      Ще бъде истинската ТЯ....

Защо още чувствам,

Че трябваше да е сега....

22.09.2019