4.06.2020 г., 19:31

Ранявах / Вместо Извинение

641 0 1

Докато навън сега

Всичко прогизва от дъжда

Лежа като ранен

С пронизана душа

И спомням си твърде много

От провалите и болките на младостта

Когато сам ранявах

Всичките жени решили да бъдат с мен

 

Ранявах, не знаейки на тази болка пълния размер

Ранявах, за да си подхранвам гордостта

Ранявах, на първата несподелена любов за да отмъстя

Ранявах, за да отстоявам егото си, без сам да имах любовта

Ранявах, за да не влезе друг във моята душа...

Ранявах пръв, за да не бъда отново наранен...

Или ранявах, само за да отмъстя...

Обещах си този път

Да няма нищо общо със това...

 

А сега...

Дъждът навън напомня ми за всичко предишно неизживяно

А крясъкът на птиците - за тази болка

Хладът напомня ми за каменната самота

А в главата ми е на лента всичко най-желано

Но несбъднато, започнато, но непровървяно

 

Последната любов...

Изпълва ме все още...

И това разкъсва на парченца мойте кости

Бе тя като мълния раздираща небето

Със заря от светлина

Със ураганна сила

И ударна вълна разтърсваща сърцето

 

Така завърши също тя

Със много силен тътен

И многократно повтарящо се ехо

И още не мога да повярвам, че я няма вече

Защото още я търсят душата ми, ръцете...

След толкова любов и нежност, драми и обещания предвзети

Не вярвах да завърши всичко толкоз лесно

Опустошено ми е

И проклето

 

Не, не мога да простя,

След като намерих всичко твърде ценно

Как намерих си крила

Намерих вдъхновение за поезия, и музика, и нежност

А сега не знам къде ли да се дяна

Душата ми превърна се във жива рана...

А сърцето ми все още изцяло е заето...

 

И така...

Сега... отново усещам там прогизването на дъжда

Очаквайки и стенейки със тяло опожарено

Кой открадна ми небето?

Раздиран и разкъсван от разбитите желания

Неможейки да върна нищо взето

Нито да опиша колко поезия, необятност, светлина

Вложих с най-безстрашната надежда и мечта

Както никога не ще повярвам на близък във смъртта

 

И все още досега не знам...

Дали отново бил съм във лъжа

В обятията на отровен двойник на любовта

И кога

  Кога

    Кога

      Ще бъде истинската ТЯ....

Защо още чувствам,

Че трябваше да е сега....

 

 

22.09.2019

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© М В Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Шрифтът, Courier предполагам, е много, много подходящо избран за тази изповед. Телеграфично предава истинност и предизвиква емпатия до степен на неочаквана близост.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...