Равносметка

Повярвай, не искам да мисля за теб,

и всеки ден си го забранявам... напразно.
Отричам и чувства, и трепет, и всичко...
Нали от самото начало края очаквах
и мислех, че не мога да сбъркам
с любов лудостта... но напразно.
Без очаквания, без илюзии се впуснах,
защо измамено тогава се чувства сърцето?
И истината уж приех с готовност,
а под тежестта ù се огъвам днес.
Дори не мога да те обвиня...

невинен си във всичко!

И толкова ужасно мил,
че след тебе друг не би могъл
така да ме усмихне...
Но знаеш ли - не съжалявам!
И бих се върнала назад,
и всичко отначало пак ще изживея!
И най-високата цена да трябва да платя,
и след усмивката тъгата да ме завладее,
бих дала всичко за още миг последен с тебе...