Равносметка
Равносметка
Като махалото аз се люлеех
помежду двата полюса в света...
Най-искрено тъгувах и се смеех.
Загадки не преставах да чета.
Аз цял живот съм влюбен във човека
и силите си исках да му дам,
и битката му да направя лека...
На страдащите радости да дам!
Прегърнах лудо свойта медицина.
И с болестите хорски заживях...
И младостта ми просто как премина,
във улисията си не разбрах.
О, имаше и дни във препирнята,
когато бях изгубил интерес,
и уморен се спирах във средата,
да преживея своя стрес...
Аз осъзнах, че времето пилея!
Че нямам време да се инатя.
Че трябва скоростно да заживея,
щом искам от цветята да бера!
Аз бях подвластен на перото
и можех стиховете да плета.
Да чупя зъбите със тях на Злото,
да търся хубавото във света...
От страх съм спирал по средата,
закривал съм с перченето света,
и спрян за дълго, сядах при жената,
безплодните си дни да прочета.
Не можех дните си да пропилея!
Душата ми от огън загоря.
И тръгнах истински да заживея,
за пропуските ми ме заболя!..
Макар че дълго търсих във живота
изгубената в лутането цел,
аз минах невредим край ешафода
и тръгнах, от поуките си взел!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
