Седя и гледам звездите многобройни
и мисля, правя равносметка
за мойте дни така студени, понякога и знойни,
за живота си на птица в клетка.
Много пъти чувствах се точно такава,
а може би като ранена птица над голям океан
и сега питам се как съм живяла тогава
и за нищо на света не бих се върнала там -
в онзи живот, забулен във вечна мъгла,
във черната бездна мъртвешка.
Радвам се, че да оцелея там съм могла,
въпреки да знам, че сега не живея в свят по-човешки. ...