Връщам се в мислите си там,
откъдето тръгнах...
От това, което посях -
бера сега. В кладенеца,
който започнах да копая тогава,
едва сега изби вода...
С това, което раздадох - богата съм!
Необяснимото само се изясни.
Тръните, забити в плътта ми,
се превърнаха в лечебни игли...
От създаваното днес, след години
ще черпя. Това, което търсех,
само ме намери. Оказах се точно,
където трябва, преодолявайки себе си!
Чрез детето, което родих,
се преродих и аз самата.
Най-преките пътища се оказаха...
криволиците на съдбата!
Търсейки радост, намерих тъга.
Камъните остри, които дерат
ръцете ми днес, морето
на времето ще заобли!
Случайността е предопределена!
Колелото на живота
се върти и скърца. Понякога
хвърчат искри!...
Връщам се в мислите си там,
откъдето тръгнах...
2007 г.
© Радослава Антонова Всички права запазени