15.04.2009 г., 11:19

Равносметка

758 0 6

Връщам се в мислите си там,

откъдето тръгнах...

 

От това, което посях -

бера сега. В кладенеца,

който започнах да копая тогава,

едва сега изби вода...

 

С това, което раздадох - богата съм!

Необяснимото само се изясни.

Тръните, забити в плътта ми,

се превърнаха в лечебни игли...

 

От създаваното днес, след години

ще черпя. Това, което търсех,

само ме намери. Оказах се точно,

където трябва, преодолявайки себе си!

 

Чрез детето, което родих,

се преродих и аз самата.

Най-преките пътища се оказаха...

криволиците на съдбата!

 

Търсейки радост, намерих тъга.

Камъните остри, които дерат

ръцете ми днес, морето

на времето ще заобли!

 

Случайността е предопределена!

Колелото на живота

се върти и скърца. Понякога

хвърчат искри!...

 

Връщам се в мислите си там,

откъдето тръгнах...

 

 

                                                                     2007 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...