15.04.2009 г., 11:19 ч.

Равносметка 

  Поезия » Философска
616 0 7

Връщам се в мислите си там,

откъдето тръгнах...

 

От това, което посях -

бера сега. В кладенеца,

който започнах да копая тогава,

едва сега изби вода...

 

С това, което раздадох - богата съм!

Необяснимото само се изясни.

Тръните, забити в плътта ми,

се превърнаха в лечебни игли...

 

От създаваното днес, след години

ще черпя. Това, което търсех,

само ме намери. Оказах се точно,

където трябва, преодолявайки себе си!

 

Чрез детето, което родих,

се преродих и аз самата.

Най-преките пътища се оказаха...

криволиците на съдбата!

 

Търсейки радост, намерих тъга.

Камъните остри, които дерат

ръцете ми днес, морето

на времето ще заобли!

 

Случайността е предопределена!

Колелото на живота

се върти и скърца. Понякога

хвърчат искри!...

 

Връщам се в мислите си там,

откъдето тръгнах...

 

 

                                                                     2007 г.

 

© Радослава Антонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??