Душите си отдавна
сме съблекли...
Сърцата си до капка
изцедили...
Все мислим си,
че пъзела сме наредили
Родили сме се
свещички палим
Правим равносметка
Животът ни е...
сложна плетка
В пъзела парчета липсват
като вълни...
в брега се плисват
Така година след година
листа окапват...
като в градина
А всеки календарен лист
остава ли той спомен чист
или пък белези дълбае
Не плаша се...
Това душа е
Не иска да омеква
дори след...
годишна равносметка
© Любомир Деничин Всички права запазени