Душите си отдавна
сме съблекли...
Сърцата си до капка
изцедили...
Все мислим си,
че пъзела сме наредили
Родили сме се
свещички палим
Правим равносметка
Животът ни е...
сложна плетка
В пъзела парчета липсват
като вълни...
в брега се плисват
Така година след година
листа окапват...
като в градина
А всеки календарен лист
остава ли той спомен чист
или пък белези дълбае
Не плаша се...
Това душа е
Не иска да омеква
дори след...
годишна равносметка
© Любомир Деничин All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
