Душите си отдавна
сме съблекли...
Сърцата си до капка
изцедили...
Все мислим си,
че пъзела сме наредили
Родили сме се
свещички палим
Правим равносметка
Животът ни е...
сложна плетка
В пъзела парчета липсват
като вълни...
в брега се плисват
Така година след година
листа окапват...
като в градина
А всеки календарен лист
остава ли той спомен чист
или пък белези дълбае
Не плаша се...
Това душа е
Не иска да омеква
дори след...
годишна равносметка
© Любомир Деничин All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
