29.12.2006 г., 15:21

Равносметка

863 0 18

 

Сега, накрая на поредната година,

изминала отново неусетно

се питам кое бе истинско, кое си струваше

да изживея, 
кое пък можех да отмина,

да си спестя и да избегна...

Обзема ме сковаващото чувство,

че твърде много съм била заета

със себе си,

за да не ми е пусто,

в угаждане в капризи на сърцето...

А точно егоизмът се оказва

най-прекият директен път

към самота

към празнота

и пустота ...

И ... се прокрадва в мен

живителен и крехък

стрък желание,

покълнал между мойте колебания,

почерпил сила от небето,

открил все пак мъничко почва, плодородна,

и жадно устремен нагоре ...

Странно, но точно в този миг

избистри се таванът небосводен,

със слънчевите топлещи лъчи,

почувствах се свободна,

изпълнена с надежда,

с нова решителност,

с нови мечти,

по-зрели, по-добри...

 

29.12.2006

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дидислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Забранявам ти по-какъвто и да е повод да си мислиш това "...Обзема ме сковаващото чувство,

    че твърде много съм била заета

    със себе си" ти си един от малкото хора,които познавам и който винаги поставя на последно място своите нужди,мечти и желания.Ти си прекрасен човек,чудесна жена и най-готината братовчедка,която имам.Обичам те много и ако бях мъж,бих искал ти да си ми жена.
  • Следвай мечтите си!!! Пожелавам ти сбъдване!
    Поздрави, Дидислава
  • мечтателка бъди защото ти отива!
  • "почувствах се свободна,

    изпълнена с надежда,

    с нова решителност,

    с нови мечти,

    по-зрели, по-добри... "
    Прекрасен финал на равносметката Диди!
    Браво!



  • Благодаря ви за хубавите думи, развълнувахте ме...И на вас пожелавам оптимизъм през Новата година, дано е по-добра за нас и сбъднатите мечти да са повече

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...