Равносметка
Сега, накрая на поредната година,
изминала отново неусетно
се питам кое бе истинско, кое си струваше
да изживея,
кое пък можех да отмина,
да си спестя и да избегна...
Обзема ме сковаващото чувство,
че твърде много съм била заета
със себе си,
за да не ми е пусто,
в угаждане в капризи на сърцето...
А точно егоизмът се оказва
най-прекият директен път
към самота
към празнота
и пустота ...
И ... се прокрадва в мен
живителен и крехък
стрък желание,
покълнал между мойте колебания,
почерпил сила от небето,
открил все пак мъничко почва, плодородна,
и жадно устремен нагоре ...
Странно, но точно в този миг
избистри се таванът небосводен,
със слънчевите топлещи лъчи,
почувствах се свободна,
изпълнена с надежда,
с нова решителност,
с нови мечти,
по-зрели, по-добри...
29.12.2006
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дидислава Todos los derechos reservados
