Равносметка
Възпитана съм обич да дарявам,
да бъда доброволна самарянка.
Дори професията ми е такава.
От майка си това съм наследила.
И с този дар безценен се гордеех.
Но ето ме - останала без сили,
обръщам се в отвъдното към нея.
Защо такава щедра ме създаде?
Защо не вложи малка доза его?
Животът днешен е със вълчи нрави.
Не мога да се пригодя към него!
А още по не мога да се боря...
Не зная пътя траен до успеха.
Задъхвам се, разнищена от хора,
намерили в очите ми утеха.
Не моля никого! Не се продавам.
Не мога в локвите да коленича.
Щом Господ ме е сътворил такава,
на себе си аз искам да приличам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
подобна!