26.04.2008 г., 7:42

Равносметка

773 0 6
Какво спечелих? И какво остана?
Възпитана съм обич да дарявам,
да бъда доброволна самарянка.
Дори професията ми е такава.

От майка си това съм наследила.
И с този дар безценен се гордеех.
Но ето ме - останала без сили,
обръщам се в отвъдното към нея.

Защо такава щедра ме създаде?
Защо не вложи малка доза его?
Животът днешен е със вълчи нрави.
Не мога да се пригодя към него!

А още по не мога да се боря...
Не зная пътя траен до успеха.
Задъхвам се, разнищена от хора,
намерили в очите ми утеха.

Не моля никого! Не се продавам.
Не мога в локвите да коленича.
Щом Господ ме е сътворил такава,
на себе си аз искам да приличам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Желая ти сили, за да останеш щедра!
    Щедростта е красиво човешко качество.
  • Пътя е един- любов!
    Не се променяй, всъщност едва ли ще можеш.И аз често се каня, но уви.
    Човек е такъв, какъвто е!
    Поздрави за хубавия стих и светли празници!

  • Не се променяй, има кой да те оцени!!!
    Стиха ти ме докосна много дълбоко!
    Силни аплодисменти за една истински чувствителна душа!
    От една тебе-подобна!
  • Приличаш!!! Поздрави!
  • Запази се такава! Вълнуващо истинска! Светли празници!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...