Равносметка
на милото...
Затрупана с проблеми в сиво ежедневие,
забравям за мигове сладки със теб.
Живея непрестанно под жестоко напрежение
и дните си отброявам подред.
Малко по малко бръчки се трупат -
"от сладки усмивки" - казват, били.
Но никой не вижда как години отлитат
и от ненатрупано щастие сърцето боли.
За малко спокойствие сега си мечтая,
за миг кратък във твоята нежна прегръдка.
Но далече си ти - къде точно, не зная,
и тъгата преглъщам сама глътка по глътка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Стоянова Всички права запазени
