18 dic 2009, 23:27

Равносметка

  Poesía
958 0 3

                                                                                                   на милото...

 

 

 

Затрупана с проблеми в сиво ежедневие,

забравям за мигове сладки със теб.

Живея непрестанно под жестоко напрежение

и дните си отброявам подред.

Малко по малко бръчки се трупат -

"от сладки усмивки" - казват, били.

Но никой не вижда как години отлитат

и от ненатрупано щастие сърцето боли.

За малко спокойствие сега си мечтая,

за миг кратък във твоята нежна прегръдка.

Но далече си ти - къде точно, не зная,

и тъгата преглъщам сама глътка по глътка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...