18 dic 2009, 23:27

Равносметка

  Poesía
962 0 3

                                                                                                   на милото...

 

 

 

Затрупана с проблеми в сиво ежедневие,

забравям за мигове сладки със теб.

Живея непрестанно под жестоко напрежение

и дните си отброявам подред.

Малко по малко бръчки се трупат -

"от сладки усмивки" - казват, били.

Но никой не вижда как години отлитат

и от ненатрупано щастие сърцето боли.

За малко спокойствие сега си мечтая,

за миг кратък във твоята нежна прегръдка.

Но далече си ти - къде точно, не зная,

и тъгата преглъщам сама глътка по глътка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...