3.05.2007 г., 18:14 ч.

Равносметка 

  Поезия
1049 0 17

Всеки  прави своята равносметка,
и на всекиго се случва да  сгреши.
Аз едва ли съм  безгрешна,
дори по грешна съм,  може би.
Не зная, Боже, но Ти знаеш
кога, в какво съм прегрешила
и, тичайки по пътя  стръмен,
все някого и аз съм наранила.
Все в теб се взирах, Господи,
добра да съм, да не сгреша.
Ала през лудия бяг на годините
изгубвах често твоята следа.
С години  търсех  неуморно
истинската сила над греха,
пред тебе само коленичех,
и свеждах своята глава.
Ти ме научи, че е важно
да се простя със гордостта.
Да бъда себе си, и винаги
със жар да тача любовта.
Пред прошката глава привеждам,
във любовта си съм докрай добра.
През болката с усмивка преминавам...
останалото е човешка суета.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравления мила!
    Безгрешни хора няма!
  • Искрено, като самата теб!
    Поздрав!!!
  • Поздравявам те, Джейни.
  • Много е силен и ти благодаря! Вля се в сърцето ми!
  • Този стих е писан преди повече от година, каквото съм искала съм го изразила. Може и да не поезия, но е нещо, което е истинско. На места не ми харесваше и малко поработих над него. Не се срамувам от себе си, нито от творбата си!
    Благодаря на вас които сте го усетили!

  • Това си е твое чувство Жени!Не бива са се срамуваш от него!Поезията е вътрешно усещане,начин да изразиш себе си и да го предадеш на читателите!Но това е въпрос на светоусещане!Аз също те поздравявам и ти благодаря,че си в този сайт!Не очаквай някай друг да те шлифова,или СЪЗДАВА,бъди себе си,защото си ДОБЪР и искрен човек!!!!
    Поздравявам те,за всеки твой ред!!!!
  • Хубаво е, Джейни, на мен много ми хареса!
  • "С години търсех неуморно
    истинската сила над греха,
    пред тебе само коленичех,
    и свеждах своята глава.
    Ти ме научи, че е важно
    да се простя със гордостта.
    Да бъда себе си, и винаги
    със жар да тача любовта."

    Хубава равносметка, Жени!!! Достойна си за уважение!!!
    Поздрави!!!

  • Харесва ми,Джейни!Никой човек не е безгрешен.Важното е точно това,което ти показваш със стиха си, а именно отвреме на време да се спираме, за да направим своята равносметка, да преценим за себе си кое си струва и кое не.Поздрав!
  • Искрено е,но малко куца откъм метричност.Ако пооправиш стъпките и някои клишета("търсех неуморно","свеждах своята глава",да разнообразиш синтактичните конструкции:"със сведена глава","със вдигната глава",ще стане чудесно.Успех!
  • Аз не съм запомнила точно предишния стих, но този ми харесва. Прекрасно би било всеки да може да каже нещо подобно в ден на равносметка! Поздравления!
  • Благодаря Ирина!
    Ти ме подтикна да преработя стиха си.
    Сега е това, което съм искала да бъде.
    Надявам се и на теб да ти хареса!
    Поздрав и прегръдка!
  • Джейни, зная че трудно ще те убедя, всички вярващи в Исус твърдят това. Но помисли си: Бог обича човека. Защо човекът да не обича това, което Бог обича. Ние просто не умеем да обичаме себе си. И пак ще ти кажа себелюбие и любов към себе си са две различни неща. Себелюбие е когато отстояваш себе си дори когато грешиш, а любовта към себе си е когато си готов да се поправиш. Още повече е казано, че човекът е храм Божий. Може ли Господ или човекът да не обичат храма?! Напротив трябва да се обичаме и да се направим достойни и за божията любов. Същото е с гордостта и горделивостта. Гордост е когато защитаваш себе си от чужди непристойни нападки и се отстояваш, а горделивостта е когато се себевеличаеш свръх онова, което си. Зная, че не си свикнала на този начин на мислене, но опитай и се замисли...
  • Сега като чета този мой стих...не ми харесва. Може би някога ще го редактирам, но ще запазя главното, идеята.
    Няма такова нещо Ирина! Гордост, горделивост са едно. Те произлизат от себелюбието на човека. Гордоста на човека произлиза от непознаването на визшата сила Божията, и горделивоста идва точно от там.
    Много съм уморена, а ми се искаше да да прочета от публикуваните стихове днес, но не мога...кога ли ще имам време?
  • Гордост и горделивост са две различни неща. С горделивостта човек наистина трябва да се прости, но гордостта е нещо, което е нужно, за да върви по пътя си изправен човекът. Поне така мисля аз. Чехов е казал "човек, това звучи гордо". В онова време едва ли е имало атеисти...
  • ХАРЕСА МИ!ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
  • ХАРЕСА МИ!ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
Предложения
: ??:??