Равносметка
Всеки прави своята равносметка,
и на всекиго се случва да сгреши.
Аз едва ли съм безгрешна,
дори по грешна съм, може би.
Не зная, Боже, но Ти знаеш
кога, в какво съм прегрешила
и, тичайки по пътя стръмен,
все някого и аз съм наранила.
Все в теб се взирах, Господи,
добра да съм, да не сгреша.
Ала през лудия бяг на годините
изгубвах често твоята следа.
С години търсех неуморно
истинската сила над греха,
пред тебе само коленичех,
и свеждах своята глава.
Ти ме научи, че е важно
да се простя със гордостта.
Да бъда себе си, и винаги
със жар да тача любовта.
Пред прошката глава привеждам,
във любовта си съм докрай добра.
През болката с усмивка преминавам...
останалото е човешка суета.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
