31.12.2007 г., 15:54

Равносметка

1.1K 0 4

Отива си и старата година,
тъй както тръгнах си и аз.
Не спрях, загледана в комина,
не спрях, а исках да съм с вас!

 

И както много пъти споменавах
вървях по пътища безброй, вървях...
И падах, и се връщах, но оставах
такава пак, каквато бях!

 

И млада, и зелена, и невинна,
и силна, борбена, добра...
По своему свободна и наивна,
и хубава, и истинска жена!

 

През таз изтичаща година
родих се три пъти и дваж умрях
и пак пораснах силна, неранима
и повече от мъдра вече бях!

 

Видях и райските простори,
видях и огнения, грозен Ад,
а щом небето се отвори,
видях света напълно непознат!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иринка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво
  • И духом вече зряла, помъдряла,
    със белези от рани заздравели,
    изпращаш старата година,
    със нов зряд за мечти смели!

    Нека новият напълно непознат свят да те зарежда с положителни емоции, а трудностите да преодоляваш с несравнимата женска сила! Стиховете ти са прекрасни! Очаквам ги с интерес! Чета ги с душта си! Благодаря ти за удоволствието!
  • Много хубаво, браво!
    Впрочем винаги ми харесва прочетен твой стих! Успешна 2008година!
  • Видях и райските простори,
    видях и огнения, грозен Ад,
    а щом небето се отвори,
    видях света напълно непознат!
    ....невероятни думи!Каква сила,каква израсност,какъв заряд!
    Браво на автора.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...