Dec 31, 2007, 3:54 PM

Равносметка

  Poetry
1.1K 0 4

Отива си и старата година,
тъй както тръгнах си и аз.
Не спрях, загледана в комина,
не спрях, а исках да съм с вас!

 

И както много пъти споменавах
вървях по пътища безброй, вървях...
И падах, и се връщах, но оставах
такава пак, каквато бях!

 

И млада, и зелена, и невинна,
и силна, борбена, добра...
По своему свободна и наивна,
и хубава, и истинска жена!

 

През таз изтичаща година
родих се три пъти и дваж умрях
и пак пораснах силна, неранима
и повече от мъдра вече бях!

 

Видях и райските простори,
видях и огнения, грозен Ад,
а щом небето се отвори,
видях света напълно непознат!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иринка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво
  • И духом вече зряла, помъдряла,
    със белези от рани заздравели,
    изпращаш старата година,
    със нов зряд за мечти смели!

    Нека новият напълно непознат свят да те зарежда с положителни емоции, а трудностите да преодоляваш с несравнимата женска сила! Стиховете ти са прекрасни! Очаквам ги с интерес! Чета ги с душта си! Благодаря ти за удоволствието!
  • Много хубаво, браво!
    Впрочем винаги ми харесва прочетен твой стих! Успешна 2008година!
  • Видях и райските простори,
    видях и огнения, грозен Ад,
    а щом небето се отвори,
    видях света напълно непознат!
    ....невероятни думи!Каква сила,каква израсност,какъв заряд!
    Браво на автора.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...