Проходих и се врекох на успеха, помолих се за дребнички блага, орисах се да не робувам на комплекси, записах се за вечна самота.
Надраснах се и се дописах, проклех се, за да вникна в необятното, прекръстих се, за да съм с ясна мисъл, разхубавих се, за да съм в час с обятното.
Погледнах в бяла пазва на момиче, събудих нявгашните юношески въжделения, ощипах се, за да не поставя на съмнение девствеността на първото откъснато кокиче...
Потърсих се и се намерих в тишината, попитах се къде е днес бунтаря, дали все още дири свободата, дали все още с ветровете разговаря.
Претръпнах и май се днес прежалих, и трудностите във въже превърнах, ще седна на стобора, ще запаля, наивността ти трудно ще ме върне...
Това, което си написал в тези стихове е самата истина-целият човешки живот...със...и без...
"Проходих...Надраснах...Погледнах...Потърсих...Претръпнах..."Това се случва с всеки един от нас...живеем във време, трудно за всеки,но въпреки това се учим отново и отново, за да оцеляваме.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
"Проходих...Надраснах...Погледнах...Потърсих...Претръпнах..."Това се случва с всеки един от нас...живеем във време, трудно за всеки,но въпреки това се учим отново и отново, за да оцеляваме.