Равносметка
Проходих и се врекох на успеха,
помолих се за дребнички блага,
орисах се да не робувам на комплекси,
записах се за вечна самота.
Надраснах се и се дописах,
проклех се, за да вникна в необятното,
прекръстих се, за да съм с ясна мисъл,
разхубавих се, за да съм в час с обятното.
Погледнах в бяла пазва на момиче,
събудих нявгашните юношески въжделения,
ощипах се, за да не поставя на съмнение
девствеността на първото откъснато кокиче...
Потърсих се и се намерих в тишината,
попитах се къде е днес бунтаря,
дали все още дири свободата,
дали все още с ветровете разговаря.
Претръпнах и май се днес прежалих,
и трудностите във въже превърнах,
ще седна на стобора, ще запаля,
наивността ти трудно ще ме върне...
помолих се за дребнички блага,
орисах се да не робувам на комплекси,
записах се за вечна самота.
Надраснах се и се дописах,
проклех се, за да вникна в необятното,
прекръстих се, за да съм с ясна мисъл,
разхубавих се, за да съм в час с обятното.
Погледнах в бяла пазва на момиче,
събудих нявгашните юношески въжделения,
ощипах се, за да не поставя на съмнение
девствеността на първото откъснато кокиче...
Потърсих се и се намерих в тишината,
попитах се къде е днес бунтаря,
дали все още дири свободата,
дали все още с ветровете разговаря.
Претръпнах и май се днес прежалих,
и трудностите във въже превърнах,
ще седна на стобора, ще запаля,
наивността ти трудно ще ме върне...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христофор Тодоров Всички права запазени
