Равносметка
помолих се за дребнички блага,
орисах се да не робувам на комплекси,
записах се за вечна самота.
Надраснах се и се дописах,
проклех се, за да вникна в необятното,
прекръстих се, за да съм с ясна мисъл,
разхубавих се, за да съм в час с обятното.
Погледнах в бяла пазва на момиче,
събудих нявгашните юношески въжделения,
ощипах се, за да не поставя на съмнение
девствеността на първото откъснато кокиче...
Потърсих се и се намерих в тишината,
попитах се къде е днес бунтаря,
дали все още дири свободата,
дали все още с ветровете разговаря.
Претръпнах и май се днес прежалих,
и трудностите във въже превърнах,
ще седна на стобора, ще запаля,
наивността ти трудно ще ме върне...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христофор Тодоров Todos los derechos reservados
