9.10.2008 г., 17:17

Равносметка

697 0 6
Равносметка


Живеем години броени,
пилеем броените дни
и мислим, че щом сме родени,
безсмъртие Бог ще дари.

Измисляме ходове сложни,
забиваме нож в гърба,
и в опит да станем заможни
се вкопчваме с нокти в ръба.

Живеем – живуркаме, впрочем
и мразим околния свят,
а завист разтърсва ни колчем
оправи се нашего брат.

С къщи, коли и в злато,
тъй мерим тълпата пред нас
и тънем дълбоко в блато:
духовни джуджета без глас!

Живеем години броени,
пилеем броените дни,
макар че невинни родени
на Дявола служим – уви!

Георги Гълъбов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Гълъбов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления за стиха и от мен!
  • Браво, Георги! Браво!
    Силен и актуален стих!
    Поздравления!
  • Хареса ми Жоро, въпреки че не искам да се индентифицирам с лирическия герой!
    Поздрав!
  • макар че невинни родени
    на Дявола служим – уви!
    !!!

    Да, така е, че и направо сме си духовно мизерни...
    Хубав стих, хареса ми!
    Поздрави!
  • "духовни джуджета без глас!"
    Тъжно! Поздрави!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...