Ако говореше не толкова
и търсехме от истините
някъде баланс в делено равновесие,
ако не търсехме безкрайни доказателства
за слабостта на другия,
а просто кажехме си,
как да се направим силни от надеждата,
тогава щеше да познаваш
много повече от мене,
това, което и не зная
и не мога да намеря от покоя,
тогава щеше да разбираш
тази болест на душата ми,
и тежестта на думите, когато 
всеки миг копнея за ръцете  ти.
Ако познаваш мен,
не в спомени за другите,
ако животът беше книга, 
но дописвана от нас в примирие,
ако войните ни завършваха в леглото,
не в безсмислие, аз просто щях да съумея
да не разговарям като счупената ти китара,
тогава щях да не дописвам дните,
във музиката на една тирада,
защото всъщност лесно е да се обича,
и толкова ми липсва обичта на някой.