living0things
27 резултата
Животът идва и животът си отива,
това е толкова нормално да се случи,
като луната, дето някъде изгрява,
и после с приливите на океана и морето се оглежда,
живота не е започнал нито с теб ни с мене, ...
това е толкова нормално да се случи,
като луната, дето някъде изгрява,
и после с приливите на океана и морето се оглежда,
живота не е започнал нито с теб ни с мене, ...
73
Ако трябваше теб да си представя,
щях да тръгна някъде нагоре,
по дивите пътеки на Родопите,
по тишината настанила се в вековни дъбове,
... и после, щях до тебе да приседна ...
щях да тръгна някъде нагоре,
по дивите пътеки на Родопите,
по тишината настанила се в вековни дъбове,
... и после, щях до тебе да приседна ...
110
2
Небето днес е като бяла чайка,
аз търся сянката си някъде в безкрая,
дори да ти разкажа всички мисли в мене,
понякога си мисля че и с тях ме няма,
Това понякога е свързано с душата ...
аз търся сянката си някъде в безкрая,
дори да ти разкажа всички мисли в мене,
понякога си мисля че и с тях ме няма,
Това понякога е свързано с душата ...
242
Аз чакам да напишеш отдавна нещо,
не стихнаха ли всички бури вече ...
сина ти как е, .. по-спокоен ли е вечер,
все още ли почиваш на терасата, за дълго.
Дори не знаеш колко много липсваш, ...
не стихнаха ли всички бури вече ...
сина ти как е, .. по-спокоен ли е вечер,
все още ли почиваш на терасата, за дълго.
Дори не знаеш колко много липсваш, ...
236
Живота ми отдавна е объркан
и края даже не се вижда
днес питаха ме, .. и защо си тръгваш
когато казваше, че ме обичаш,
а аз дори не искам да говоря ...
и края даже не се вижда
днес питаха ме, .. и защо си тръгваш
когато казваше, че ме обичаш,
а аз дори не искам да говоря ...
258
Съдбата е наистана безкрайна
а ние просто миг от светлина по пътя,
и лесно е да се прости накрая,
по трудно е, след края да живееш.
По трудно е след всичките погроми, ...
а ние просто миг от светлина по пътя,
и лесно е да се прости накрая,
по трудно е, след края да живееш.
По трудно е след всичките погроми, ...
278
1
Не са планетите които да ни срещнат
и нито истините дето сме достигнали,
не е привличането в нечия значимост
защото всички сме почти-обикновени,
не е пространството между нещата ...
и нито истините дето сме достигнали,
не е привличането в нечия значимост
защото всички сме почти-обикновени,
не е пространството между нещата ...
268
1
1
Не е въпроса че любовта отива и се връща,
а да я стоплиш във ръцете си, когато е на прага,
преди да тръгне да не пропуснеш да попиташ,
ти знаеш ли, къде ще пренощуваш до зората ..
Преди нещата да започнат, да избледняват, ...
а да я стоплиш във ръцете си, когато е на прага,
преди да тръгне да не пропуснеш да попиташ,
ти знаеш ли, къде ще пренощуваш до зората ..
Преди нещата да започнат, да избледняват, ...
345
3
Тази стая стои от години,
с бели стени, и широки прозорци
а брезите които посяхме отдавна,
вече стигат с листата си горе, ...
и си мислиш, за празнотата ...
с бели стени, и широки прозорци
а брезите които посяхме отдавна,
вече стигат с листата си горе, ...
и си мислиш, за празнотата ...
912
1
4
Очаквам някого. А той дали ще дойде.
Той тръгнал е на път от векове.
Той идва.
И минава през пустинни облаци,
през сянката на градове и на морета. ...
Той тръгнал е на път от векове.
Той идва.
И минава през пустинни облаци,
през сянката на градове и на морета. ...
685
1
2
На моя остров има бели птици
те идват сутрин, кацат на прозореца
и после вятърът играе си с косите ми
и музиката вплита се във дишането на вълните.
И чувствам как е толкоз малко, ...
те идват сутрин, кацат на прозореца
и после вятърът играе си с косите ми
и музиката вплита се във дишането на вълните.
И чувствам как е толкоз малко, ...
619
1
1
Не е въпрос за самотата,
защото никой няма, ако си във празна стая,
с годините привикваш да познаваш,
какво от всичко струва си да помниш ..
Не е въпрос за всички хора, ...
защото никой няма, ако си във празна стая,
с годините привикваш да познаваш,
какво от всичко струва си да помниш ..
Не е въпрос за всички хора, ...
672
1
3
Нещата не започват тук, сега,
зад думите, затрупани с години и години,
и всяко мое аз, е като застинало в мъгла
която ни измива още малко с идващите зими.
И после пак започваш със това ...
зад думите, затрупани с години и години,
и всяко мое аз, е като застинало в мъгла
която ни измива още малко с идващите зими.
И после пак започваш със това ...
580
3
Никоя любов не е толкова голяма
че да надживее самотата в хората,
и да прокара пътища там където,
строят се непрестано телени огради,
.. да говори с непознатите като с приятели ...
че да надживее самотата в хората,
и да прокара пътища там където,
строят се непрестано телени огради,
.. да говори с непознатите като с приятели ...
515
1
Аз съм влюбена в тихата нощ
дето само щурците говорят в полето
дето всяко лято живее във нас,
като мечта за едно дремещо щастие.
И не е тъжно точно това ...
дето само щурците говорят в полето
дето всяко лято живее във нас,
като мечта за едно дремещо щастие.
И не е тъжно точно това ...
731
1
1
Аз нямам тази истинска съдба
която някой би описал в книга
сезоните се сменят безучастно,
а любовта дописваме логично в стихове.
И някъде преди да стане пет ...
която някой би описал в книга
сезоните се сменят безучастно,
а любовта дописваме логично в стихове.
И някъде преди да стане пет ...
563
Рисуваме живота си като във "упор"
срещу една огромна, празна тишина,
отсреща казват някой също го рисувал
но някак все не стига отразена светлина,
от думите които ни догонват ...
срещу една огромна, празна тишина,
отсреща казват някой също го рисувал
но някак все не стига отразена светлина,
от думите които ни догонват ...
608
1
Ще пристъпя през прага и ще погледна
там където се ражда зората,
по студената пръст ще поема,
ще забравя къде ме запрати съдбата
и ще загубя посока за рая и ада, ...
там където се ражда зората,
по студената пръст ще поема,
ще забравя къде ме запрати съдбата
и ще загубя посока за рая и ада, ...
482
Когато сутрините се събуждат
невръстни и не помнещи промените,
мъглата дето бавно ни поема с пръсти
и после сякаш се сбогува със ръцете си.
Припомняме си, че е само миг до рая ...
невръстни и не помнещи промените,
мъглата дето бавно ни поема с пръсти
и после сякаш се сбогува със ръцете си.
Припомняме си, че е само миг до рая ...
620
1
Колко му е да си влюбен като някой мъж,
когото, щом прегърна, ще забрави как се казва бога;
дали Ромео или Радион Романович, май все е същото -
героят винаги познава се, когато тлее сит от жажда.
Разлиства пуснатите ти коси надолу по дъжда ...
когото, щом прегърна, ще забрави как се казва бога;
дали Ромео или Радион Романович, май все е същото -
героят винаги познава се, когато тлее сит от жажда.
Разлиства пуснатите ти коси надолу по дъжда ...
741
Жената от другата страна на огледалото,
жената с побелели коси - аз съм млада,
жената, която ме гледа, преди да се сресва привечер,
когато усеща присъствието на тила си,
а всъщност е пусто като гора без пътища, ...
жената с побелели коси - аз съм млада,
жената, която ме гледа, преди да се сресва привечер,
когато усеща присъствието на тила си,
а всъщност е пусто като гора без пътища, ...
933
1
Когато всички птици тръгнат си от тук,
сред празни булеварди и разбити улици,
и стрехите привикнат в спомените към дъжда,
и в есента намерим някакъв логичен изход другаде,
два листа ще се спрат преди това, ...
сред празни булеварди и разбити улици,
и стрехите привикнат в спомените към дъжда,
и в есента намерим някакъв логичен изход другаде,
два листа ще се спрат преди това, ...
893
3
Наистина ли вече съм сама, кажи, сърце,
и няма нищо, със което ме обичаш още мъничко,
наистина ли казваше, душата си обричаме,
до вечността, завинаги, за няколко живота, мили.
А всъщност е до проза всяко друго днес, ...
и няма нищо, със което ме обичаш още мъничко,
наистина ли казваше, душата си обричаме,
до вечността, завинаги, за няколко живота, мили.
А всъщност е до проза всяко друго днес, ...
767
Не крия, че искам поет по душа да живее в дома ми,
и нека да казват, че думите не хранели къща,
не крия, че искам някой да гледа детето ми като свое,
не крия, че все още помня предишни пристанища.
Не крия, че мога да чакам с години за белите сънища, ...
и нека да казват, че думите не хранели къща,
не крия, че искам някой да гледа детето ми като свое,
не крия, че все още помня предишни пристанища.
Не крия, че мога да чакам с години за белите сънища, ...
805
4
Ще бъда тук, на стъпка от сърцето ти,
наблизо, до туптенето на всяко твое чезнещо от мене утро,
ще крача тихо в парка, търсейки те в сенките,
и после ще се скривам, ако ме усетиш между другите.
Ще гледам как вървиш, с ръка обгърнал топло нея, ...
наблизо, до туптенето на всяко твое чезнещо от мене утро,
ще крача тихо в парка, търсейки те в сенките,
и после ще се скривам, ако ме усетиш между другите.
Ще гледам как вървиш, с ръка обгърнал топло нея, ...
956
2
През толкова морета пропътувах -
пълзяща като милост, с малко светлина в душата;
прозорците отдавна си стоят затворени с години,
но има начин да поставиш в мен началото на нови краища.
Извън забравата бродираш пъстри нишки - ...
пълзяща като милост, с малко светлина в душата;
прозорците отдавна си стоят затворени с години,
но има начин да поставиш в мен началото на нови краища.
Извън забравата бродираш пъстри нишки - ...
837
Ако говореше не толкова
и търсехме от истините
някъде баланс в делено равновесие,
ако не търсехме безкрайни доказателства
за слабостта на другия, ...
и търсехме от истините
някъде баланс в делено равновесие,
ако не търсехме безкрайни доказателства
за слабостта на другия, ...
682
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
