Разбий душата ми
Разбий душата ми! Кристални стърготини
ще литнат в миг към синьото небе...
Ще мине ден, а може би години,
тя да те търси няма да се спре.
Сама – разкъсана и жалка -
ще лази по следите ти в калта.
Изгарящ дъх и ледена пързалка...
Така ли се загърбва любовта?
Косите ми срежи и разпилей ги!
След тях ще тръгна дива, премаляла.
Изгубен звън на хиляда копейки...
Как всичко свое бях ти обещала?
И сляпа остави ме във тъмата!
Сама ще бродя слънце без да видя.
В сълзи обляна ражда се зората...
Боли, нали? Но как да си отида?
Разбий душата ми! Кристални стърготини
ще търсят път към твоето сърце...
Ще мине ден, а може би години,
да те обича няма да се спре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени
