Разбира ли някой мъжете...!?
Разбира ли някой мъжете!?
Отдавна престанах да чувствам
звезди как ми свалят с крилете,
които сами си пришиват...
Отдавна забравих да слушам
гальовно-лъжливи нюанси,
които безсмислено пърхат...
В сарказъм... избиват баланси!
Отдавна завързах очите
със сляпост за мимики нежни,
които разтапят следите...
От чистите думи... копнежни!
Разбира ли някой мъжете!?
Отдавна престанах да споря
със снимката стара и тъжна,
в албума захвърлен! И моля
ръцете да спрат да жадуват...
За тъмни, отминали страсти,
които безгласно пируват
над мойта заблуда в контрасти!
Разбира ли някой мъжете!?
В секунди се лутах и плачех...
Със болка изпих дъждовете
и боса, в самотност се влачих.
Разбира ли някой мъжете...!?
Сама си говоря със здрача
и истини търся в забрава...
Боли ме... но вече не плача!!!
...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Инджева Всички права запазени
