На падението ти съм свидетел
и ето, че в мене враг ти виждаш,
а аз отново търся добродетел,
макар че ти не спираш да обиждаш
и чрез вечното си отрицание,
сякаш че съм станал вече даже враг,
ми поднасяш тежко наказание,
а доскоро бях и мил, и даже драг,
но в историята не напразно
лумна страшна, непосилна злоба:
общуването вече е омразно,
а то ще ти подготви бързо гроба.
-Разбирам, че изказваш мнение -
в мене няма грам презрение!?
© Валери Рибаров Всички права запазени