На падението ти съм свидетел
и ето, че в мене враг ти виждаш,
а аз отново търся добродетел,
макар че ти не спираш да обиждаш
и чрез вечното си отрицание,
сякаш че съм станал вече даже враг,
ми поднасяш тежко наказание,
а доскоро бях и мил, и даже драг,
но в историята не напразно
лумна страшна, непосилна злоба:
общуването вече е омразно,
а то ще ти подготви бързо гроба.
-Разбирам, че изказваш мнение -
в мене няма грам презрение!?
© Валери Рибаров All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
