Dendu89 (Деница Гарелова)
694 9627
5.03.2021 г., 12:06 ч.  

Разбираш ли, мамо? 

  Поезия
746 15 24

Разбираш  ли, мамо...

ужасно ми липсваш!

И ти, и дома ти. И ласките също.

Животът е тежък и взе да ми писва

да бъда голяма,

без право на връщане.

 

Звъня ти по два пъти седмично вечер.

По навик те питам:

"Добре ли се чувстваш?"

Но зная, за истини късно е вече.

Лъжите ни станаха цяло

изкуство.

Разказвам ти някакви битови случки

и правя се, често, на много щастлива.

А иначе вия сама,

като куче,

наметнала расо от прясна коприва.

Тежи ми на плещите, че не успявам

да дойда, да хвана ръцете ти топли

и ти да почувстваш, че аз съм голяма

да хвърлиш по мен, и проблеми, и вопли.

 

Тежи ми, че татко си тръгна без

"Сбогом"

(аз още сънувам, че плача му в скута)

Тежи ми, обаче мълча (...Слава Бого..)

че ако извикам, небето ще срутя.

 

Настройвам се пак да ти звънна.

И плавно

затварям очи и лъжите си сричам:

"Добре съм, добре съм," повтарям си бавно.

И лъжа, и лъжа! Защото обичам те!

 

 

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??