1.10.2011 г., 11:43  

Разбита душа

1.1K 1 0

Това, което сега 

случи се в моята душа.

Искам аз да е лъжа,

но лъжа в твоята душа.

Не искам аз да страдам сама,

да страдам аз за теб в нощта.

 

Но зная аз тази съдба

случва се на мен сега.

И таз съдба боде в нощта,

боде в нощта разбита душа.

 

Копнея все сега

за нежна ръка.

Но зная, че пак

оставяш ме в мрак.

Защо ти сега

рани ме така?

 

И моята душа

ридае в нощта.

Ридае сама

моята малка душа.

Не мога така -

с тая тежка душа.

 

Все в очите тъга,

все в сърцето игла.

И накрая това

се оказва мечта,

се оказва мечта -

нереална е тя.

 

Нереални мечти,

с тях играеш си ти.

Моята мирна душа

изтърпява това.

 

Изтърпява това

и си плаче сама.

Не заключвай ме ти

в оковите зли.

 

В оковите зли

на твойте подли игри.

Не мога така,

да издържам  това,

да издържам това,

да съм вечно сама.

 

Аз съм силна жена,

но с разбита душа.

Ще си плача в нощта.

Не ме мокри дъжда.

 

Остави ме сама.

Остави ме така -

с таз разбита душа,

в прегръдките на нощта.

 

И искам дъжда

да измие страха,

да измие страха

от ранена душа.

 

Просветли тъмнината,

излекувай душата

и остави да се радвам

с теб на зората.

 

Ето веч тъмнината

със своя черен воал

ми обгръща душата.

 

Няма вече преструвки,

няма вече игри

и изтрити са вече

от мен всички сълзи.

 

2003г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....