Разбитата илюзия
Една гримаса може да удави
усмивка, появила се за миг.
Светът ще се направи на ударен,
че нищо не е станало... Уви!
Разбитата илюзия за обич хлипа,
защото дала е ръката си с добро.
Наивно ще се мъчи да не и убива -
като камъче, забито във пета...
И набодена, с ожулени колене,
ще търси още в хорските очи
онази доброта, която в всеки дреме -
да я събуди, за да изкрещи.
Разбитата илюзия...
С гримаса на подушил развалено нос
ще се покрие във къртича дупка,
ще ближе рани и ще плаче за... любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
Разбита винаги плаче!
