7.07.2006 г., 20:41

Разбито до смърт сърце

954 0 5
Моля те не ми отнемай щастието,
което толкова исках,
което само с теб успях да изживея
и за което не спрях за миг да копнея.
Знам, че няма да можеш ти без мен,
знам, че ще ме потърсиш някой ден.
Помни - аз те обичам и винаги ще те обичам!
Моля те, от целувките ти не ме лишавай,
сърцето ми до болка не наранявай.
Ще ти липсвам аз, но няма да ме има,
няма все да съм толкова жива,
ще ме търсиш някой ден,
но ще намериш само парче от мен,
защото аз не мога да продължавам да живея
без твоите целувки и ласки, за които тъй копнея.
Искам да умра и сабирам смелост да го направя,
защото без теб животът ми напълно се проваля,
толкова си важен ти за мен и ще го разбереш някой ден,
когато няма да ме има, няма да съм веч аз жива!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Джамбазова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • кукла барби мерси но ние пак сме си заедно :Р мн хубава песен имаш
  • Дани,"...забрави го,той ще съжалява!С един човек света не свършва.хайде,избърши сълзие,вдигни глава,върви със грдост във гърдите..."това е от една моя песенсамо нагоре и напред мила.няма за какво да съжаляваш или да страдаш(защото все някой ден минава)
  • Дани опитай се да го преработиш или напишеш в проза, заради чувството, което прозира между редовете.
    Успех и бъди щастлива
  • Даниела, като стих не ми допадна.
    Опитай да го преработиш.
    Успех.
  • Любовта понякога много боли миличка,но трябва да намериш сили и да продължиш напред!И не спирай да пишеш!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...