Разбрах, че съм самотен
Онази нощ не се обърнах,
когато ти отказа се от мен.
Вятърът бе леденостуден -
можеше поне да ме прегърнеш.
Онази нощ бе най-дългият ми път -
тръгнах си от болка поразен,
а сърцето и душата наранени
до днес не спряха да кървят.
С тебе се разделях във онази нощ.
Без да искам, с блясък във очите.
Като музика потекоха сълзите,
защото те обичах още.
В онази нощ със парещ глас
казах ти последната си дума.
И в нестихващи огньове лумнал
разбрах, че съм самотен аз.
когато ти отказа се от мен.
Вятърът бе леденостуден -
можеше поне да ме прегърнеш.
Онази нощ бе най-дългият ми път -
тръгнах си от болка поразен,
а сърцето и душата наранени
до днес не спряха да кървят.
С тебе се разделях във онази нощ.
Без да искам, с блясък във очите.
Като музика потекоха сълзите,
защото те обичах още.
В онази нощ със парещ глас
казах ти последната си дума.
И в нестихващи огньове лумнал
разбрах, че съм самотен аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
