Разцъфтели аромати
Разцъфтели аромати
От новите ми свещи
Кой ви каза
Да горите едновременно
Пламъците ви са винаги
Крадци на погледи
Израстват и се подстригват
И създават облаци
Но кой ви каза
Тайните на племето
И древните ви мимики
И жертвите за боговете
Кой ви каза
За треската
И блясъка
Вдишвам
Хващам
Желанието си за ръка
Преглъщам новата си приятелка
И влизам в свърталището
Където злотото
Няма значение
Нямат значение монетите там
В пещерите на раждащия се
Живот
Само пространство
Време
И октомврийски спомени
Но кой съм
И лицето ми чие е
Осветено леко
От дъха на мъртвата есен
Кой съм за да си простя
За нещата които не съм сторил
Направил съм само
Свят за нас двамата
Защото не можах да спечеля света на останалите
Защото нямам вече сили да се състезавам
Нямам желание
Нямам вяра
Имам само сиянието в стаята си
От новите ми свещи
И новата ми приятелка
Имам тишината която желах
Ароматите на древните царства
И обещания за вярност
„Ще видим” – й казах –
„Времето ще покаже”
06.11.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
