7 нояб. 2006 г., 16:22

Разцъфтели аромати

774 0 0

Разцъфтели аромати

От новите ми свещи

Кой ви каза

Да горите едновременно

 

Пламъците ви са винаги

Крадци на погледи

Израстват и се подстригват

И създават облаци

 

Но кой ви каза

Тайните на племето

И древните ви мимики

И жертвите за боговете

 

Кой ви каза

За треската

И блясъка

 

Вдишвам

Хващам

Желанието си за ръка

Преглъщам новата си приятелка

И влизам в свърталището

Където злотото

Няма значение

 

Нямат значение монетите там

В пещерите на раждащия се

Живот

 

Само пространство

Време

И октомврийски спомени

 

Но кой съм

И лицето ми чие е

Осветено леко

От дъха на мъртвата есен

Кой съм за да си простя

За нещата които не съм сторил

Направил съм само

Свят за нас двамата

Защото не можах да спечеля света на останалите

 

Защото нямам вече сили да се състезавам

Нямам желание

Нямам вяра

Имам само сиянието в стаята си

От новите ми свещи

И новата ми приятелка

 

Имам тишината която желах

Ароматите на древните царства

И обещания за вярност

 

„Ще видим” – й казах –

„Времето ще покаже”

 

06.11.2006

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...