22.02.2008 г., 11:05

Раздадох се

1.6K 0 3
Раздадох се
Раздадох се, а никога не се събирах,
докрай продадох си мечтите,
давайки, се чувствах силна,
а всъщност слаба съм била!

Раздадох се - какво получих в замяна,
едно сърце на прах!
Раздадох се милиони пъти,
за себе си нищо не оставих!

Раздавах обич - болка получавах,
раздавах слънце - зима в мен остана,
раздавах радост - сълзите непреброими са,
раздавах много - нищо не оставих!

Как искам милионите стонове
да спрат, да замълчат, няма какво да им кажа,
дадох им много за мен,
нищичко не остана!

И никой, че си искам днес
частица от раздаденото, не може
да ме съди - нима аз не съм човек,
имам нужда да съм обичана!

Светът го прави, всеки някого обича,
а аз раздавах обич, сълзи получих,
погледни ме, празна си останах,
чаках прекалено дълго и последната надежда си отиде!

Раздадох се до край
без задръжки, поне на търг да се бях продала,
моля ви, върнете зрънце,
за да мога с новата реколта още да ви давам!

Раздадох се - това е,
няма нужда от повече думи,
елате да видите душата ми,
празна е - не получи нищо - освен обиди!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен и дълбоко прочувствен стих - прелест и авангард...
  • "Който е дал значи е богат,
    а взелият е беден" - не страдай, защото ти си богатата щом имаш какво да дадеш.
  • Мила Ирен, стихът ти ме трогна...
    Силни думи, въздействащ, искрен...
    Поздравявам те от сърце и не се раздавай на всеки, не всеки го заслужава!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...