19.01.2011 г., 13:55

Разделени

1.1K 0 7

С тебе много си приличаме,
с тебе много се привличаме
навярно даже тайно се обичаме,
но разделя ни света...

Разделя ни етиката, съвестта,
страхът да изгубим това, което имаме,
разделя ни даже любовта,
разделя ни мойта същност...

Разделя ни това, разделя ни онова
и животът ми така минава,
превръщам се в пътник на самотна гара,
като пушач, останал без цигара.

Превръщам се във тъжна личност,
плуваща на спукан сал
и аз потъвам бавно... бавно,
защото въздуха на теб съм дал!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Кузев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави много е хубаво
  • Не си погледнал последния си подарък под елхата. Дочух, че бил сал за двама
  • Поздрав Илия!!!Не бъди тъжна личност.Огледай се ,усмихни се и живей живота е пред теб!!!
  • На мен ми харесва!Свежо ми е.
    Поздрав!
  • Относно моя стих ще си позволя да цитирам Джим Морисън - Американски поет, писател и певец. Той казва следното "Чуйте, истинската поезия не казва нищо, само маркира възможностите. Отваря всички врати. Можеш да минеш през всяка, която си харесаш. Ако поезията ми цели нещо, то е да освободи хората от ограничения начин, по който те виждат и чувстват". Ако помислите малко може и да стигнете до отговора да разберете метафорите. Както и да е благодаря ви за критиката, човек се учи от грешките си, а пък и аз никога не съм претендирал, че съм поет винаги съм казвал, че съм просто един аматьор един клоун, който просто си мисли, че пише нещо...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...