Остави ме така сама
да скитам и тъгувам.
Минават дни, а аз все не
вярвам, че си тъй далеч -
на хиляди километри,
но така близо тук, в мен.
Чувствам в всяка клетка
как мислиш за мен и
колко ти липсвам -
как искаш ме до себе си.
Разделиха се пътищата ни,
както се и събраха -
от изневиделица.
Бе красиво, незабравимо
време... и само то ще ни
покаже дали сме
предопределени -
по бъдните съвпадения,
усещания и чувства,
по първата среща след
дългата раздяла.
