Разделени от времето
Остави ме така сама да скитам и тъгувам. Минават дни, а аз все не вярвам, че си тъй далеч - на хиляди километри, но така близо тук, в мен. Чувствам в всяка клетка как мислиш за мен и колко ти липсвам - как искаш ме до себе си. Разделиха се пътищата ни, както се и събраха - от изневиделица. Бе красиво, незабравимо време... и само то ще ни покаже дали сме предопределени - по бъдните съвпадения, усещания и чувства, по първата среща след дългата раздяла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© София Русева Всички права запазени
