2.10.2009 г., 9:52

Разделяне, събиране

1.2K 0 13

              на Мариники

 

Слънце, слънце, искаш ли

да се разделим?

Ти ще станеш приказка,

аз ще стана дим.

 

Месечко, мой месечко,

ще се разделим.

Ти ще станеш песничка,

аз ще стана дим.

 

Искаме – не щеме,

иде оня ден.

Земьо, черна Земьо,

ще се съберем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не бързайте!
    Пишете...
  • Сладури, къде сте се запътили за черната земя. Райсън? (иначе - чудесен както винаги)
  • Не мога да не те удостоя с аплодисменти - заради майсторството, с което извайваш всеки твой стих! Заради красотата и фината деликатност на чувството, заради тази ненатрапеност и естественост на всяка твоя поетична фраза! Ще запомня тази атмосфера на сбогуване... НО!!!Разбира се, че тук харесах ПОЕЗИЯТА! - в реалния живот - да сме живо-здраво и да ни даваш всеки ден по една порция словесна красота и по един добър урок за това какво може словото, когато с него се заемеш ти!Поздравления!!!
  • И двамата ви обичам безкрайно!ТУК!
  • Прекрасен стих!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...